От галерията, Художници
Офортът: изкуството на линията, метала и отпечатъка
сеп.
Офортът е изкуство на търпението. В него една линия изминава необичаен път – от ръката на художника върху металната плоча, през действието на киселината и мастилото, до окончателния отпечатък върху хартията. Резултатът може да бъде фин и почти ефирен, драматично тъмен или наситен с детайл, но винаги носи непосредствената следа на авторския жест.
Какво всъщност е офортът?
Офортът е техника на дълбокия печат. Метална плоча – най-често медна – се покрива с устойчив на киселина грунд. Художникът рисува върху него с остра игла, която оголва метала, без да го издълбава пряко. След това плочата се потапя в киселинен разтвор. Той „захапва“ откритите линии и ги превръща в миниатюрни вдлъбнатини.
След почистването мастилото се втрива в тези линии, повърхността се избърсва, а плочата и навлажнената хартия преминават през преса под силен натиск. Така изображението се пренася върху листа – огледално спрямо рисунката върху плочата.
От украсата на доспехи до изящното изкуство
Корените на техниката са свързани с украсата на оръжия и доспехи. В края на XV и началото на XVI век в Германия офортът започва да се използва за печат върху хартия, а скоро се разпространява из Европа. Сред ранните майстори са Албрехт Дюрер, Пармиджанино и Питер Брьогел Стари.
Голямото предимство на офорта е свободата на линията. За разлика от класическата гравюра с резец, художникът рисува върху мекия грунд по начин, близък до работата с молив или перо. Това превръща техниката в естествено поле за експеримент и лично присъствие.
Световните майстори
Рембранд превръща офорта в самостоятелен художествен език. Той преработва плочите си, използва различни видове хартия и оставя различно количество мастило върху тях, така че отпечатъци от една и съща плоча могат да носят различно настроение.
През XVIII и XIX век Франсиско Гоя съчетава офорт с акватинта, суха игла и други способи, за да постигне богатство на тоновете и силно драматично внушение. По-късно към техниката се обръщат Джеймс Макнийл Уистлър, Пабло Пикасо и, през XX век, Дейвид Хокни. Офортът не остава историческа рядкост – той продължава да бъде жив начин на художествено мислене.
Офортът в българската графика
Българската графична традиция също има забележителни примери. Националната галерия посочва офортите на Стефан Баджов и Христо Берберов сред произведенията, които свързват академичната традиция с европейските влияния на символизма и сецесиона. Цветните акватинти на Петър Морозов са важен ранен връх в овладяването на тази техника у нас. В по-ново време автори като Любен Диманов, Милко Божков и Димо Колибаров развиват различни възможности на офорта, акватинтата и дълбокия печат.
Анна Тихонова-Йорданова и Юлиан Йорданов в колекцията на галерия „Мостове“
В колекцията на галерия „Мостове“ офортът присъства чрез силни съвременни автори. Сред тях са Анна Тихонова-Йорданова и Юлиан Йорданов – художници с разпознаваем графичен език, в който фигурата, митът, природата и символът изграждат многопластови образи.
В „Летящо докосване“ линията е едновременно точна и лека. Образът сякаш се появява на границата между движение, сън и спомен – пример за това колко поетичен може да бъде дълбокият печат.
„Нимфи в градината“ на Юлиан Йорданов ни отвежда към митологично и съзерцателно пространство. Композицията показва как цветният офорт може да събере разказ, символ и движение в сложна мрежа от линии и тонове.
Особено място има съвместната творба „Флора“. Тя среща два авторски почерка в общо изображение и напомня, че графиката може да бъде и пространство за творчески диалог.
Нещо любопитно: защо два отпечатъка не винаги са напълно еднакви?
Дори когато са направени от една и съща плоча, отпечатъците могат да се различават. Начинът на мастиляване, избърсването на плочата, видът и влажността на хартията влияят върху крайния резултат. Художникът може също да доработва плочата и да създава различни нейни „състояния“.
По ръба на много оригинални отпечатъци се вижда лек релефен правоъгълник. Това е следата от натиска на металната плоча – т.нар. отпечатък на плочата. Той не е дефект, а естествен белег на процеса на дълбок печат.
Как се гледа един офорт?
Офортът обича близкия поглед. Приближете се и проследете линията: къде е уверена, къде се прекъсва, как се сгъстява в сянката и оставя хартията да диша в светлите части. После се отдалечете. От десетки и стотици малки следи ще се появи цялостен образ.
Тъкмо в това е особената красота на техниката – тя е едновременно материална и деликатна. Метал, киселина, мастило и натиск създават изображение, което изглежда леко, лично и почти нарисувано върху самата хартия.
Повече за двамата автори и съвместната им работа можете да прочетете и в публикацията за юбилейната изложба „Хармония в различието“.
Разгледайте още офорти в колекцията на галерия „Мостове“.
Фактологични източници: Victoria and Albert Museum, The Metropolitan Museum of Art, National Gallery of Art, Национална галерия, Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“.
