„Пластика 4“ – Мартин Киров | Глина

„Пластика 4“ е авторска творба на Мартин Киров, в която човешкото лице престава да бъде един-единствен образ и се превръща в загадка, която се променя заедно с гледната точка.

Едно лице. А може би няколко, скрити в него.

Пластиката е изградена така, че няма единствена „правилна“ страна. С всяко завъртане се появява нов профил, нов поглед и различно усещане за характера на фигурата.

Очите, носовете и устните са сведени до прости линии и знаци. Те се срещат с геометрични и спираловидни орнаменти, които преминават по повърхността и свързват различните лица.

Тъмната рисунка върху естествения цвят на глината напомня древни знаци или фрагменти от непозната азбука. Някои сякаш имат значение, други остават нарочно неразгадани.

Формата е асиметрична и свободна. Нейните извивки променят силуета според ракурса и карат творбата да се възприема като различен образ при всяко следващо поглеждане.

Естественият топъл тон на глината засилва усещането за нещо първично – образ, който сякаш е съществувал много преди да получи конкретно име.

В същото време изчистените линии и свободната стилизация придават на пластиката съвременно звучене.

Така човешкото лице се превръща в поле за интерпретация. Един образ съдържа друг, а зад него се появява следващият.

С размери 36 × 29 × 20 см творбата има осезаемо триизмерно присъствие и е създадена да бъде разглеждана от различни страни.

„Пластика 4“ е творба за многото лица, които носим – и за онова, което понякога се разкрива едва когато променим гледната точка.

Защо да изберете тази творба

✓ Автор – Мартин Киров

✓ Оригинална авторска пластика

✓ Изработена от глина

✓ Многолика триизмерна композиция

✓ Различно възприятие от всеки ракурс

✓ Характерни графични и орнаментални линии

✓ Естествен топъл цвят на материала

✓ Съчетание между първично усещане и съвременна стилизация

✓ Символична тема за човешката идентичност

✓ Силно самостоятелно присъствие в интериора

Колко лица има един човек?

Отговорът се променя с всяко завъртане. В „Пластика 4“ Мартин Киров оставя профилите да преминават един в друг, а знаците по глината сякаш пазят останалата част от историята. Може би просто трябва да погледнем от другата страна.