„В царството на сънищата“ е творба на Владимир Киров, в която женският образ се отдалечава от реалността и потъва в онова тихо пространство, където времето губи значение, а мислите постепенно се превръщат в сънища.
Има миг, в който светът остава някъде отвън.
Женската фигура сякаш се носи в собствено пространство – спокойна, отпусната и откъсната от всичко, което принадлежи на будния свят.
Свободните линии следват тялото с лекота и не търсят строга определеност. Те се появяват, прекъсват и отново продължават, оставяйки усещането, че образът може всеки момент да се разтвори в съня.
Цветните акценти внасят движение и променят ритъма на композицията. Те сякаш принадлежат на самия вътрешен свят на фигурата – фрагменти от образи, чувства и места, които съществуват само докато сънуваме.
Владимир Киров оставя достатъчно свобода около женския образ. Пространството не го затваря, а усилва усещането за безтегловност и отдалечаване от реалността.
В творбата има чувственост, но тя е спокойна и ненатрапчива. Фигурата не позира за зрителя – сякаш изобщо не знае, че някой я наблюдава.
Именно това придава на сцената особена интимност. Пред нас е миг на пълно отпускане, когато човек за кратко престава да принадлежи на външния свят.
Заглавието „В царството на сънищата“ превръща образа в малко пътуване – към онова място, което посещаваме всяка нощ и почти никога не успяваме да запомним докрай.
С размер 31 × 43 см с рамката творбата има компактен формат и деликатно графично присъствие.
„В царството на сънищата“ е творба за онези тихи часове, в които реалността остава отвън, а човек за малко принадлежи единствено на собствените си сънища.
Защо да изберете тази творба
✓ Автор – Владимир Киров
✓ Оригинална авторска творба
✓ Туш върху картон
✓ Изразителен женски образ
✓ Свободна и непринудена линия
✓ Деликатни цветни акценти
✓ Усещане за движение и безтегловност
✓ Спокойна чувственост и мечтателност
✓ Компактен формат с рамка
✓ Оригинална авторска творба
Там, където отиваме със затворени очи
Шумът е останал далеч, времето е спряло, а реалността вече няма особено значение. „В царството на сънищата“ на Владимир Киров е за онова кратко нощно пътуване, от което сутрин се връщаме с усещането, че сме били някъде – но невинаги помним къде.




