„Пластика 14“ е авторска керамична творба на Мартин Киров, в която човешките профили и самата форма се сливат в едно цяло.
Тук лицата сякаш не са изобразени върху формата – те са самата форма.
Профилите се появяват директно от релефната повърхност. Линията на едно лице продължава в следващото, образите се срещат и разделят, а границата между фигура и обем постепенно изчезва.
При всяко завъртане творбата разкрива ново лице, нов поглед и различно усещане. Няма един основен ракурс – пластиката се променя заедно с движението на зрителя около нея.
Човешките образи са стилизирани и сведени почти до знаци. Земните тонове на керамиката се срещат със зелени, сини и светли акценти, които подчертават отделните профили.
Богатият релеф обединява композицията и придава на повърхността усещане за натрупване – сякаш образите са оставяли следите си един върху друг.
Погледната отгоре, творбата разкрива още един важен детайл – бяла спирала в центъра.
Тя се превръща в своеобразен център на композицията, около който човешките образи сякаш се завъртат в непрекъснат кръг.
Спиралата носи естествено усещане за движение, повторение и връщане към началото. Тя добавя още един пласт към творбата, без да налага еднозначен прочит.
Така „Пластика 14“ може да бъде възприета като разказ за различните лица на човека – променящи се, натрупващи опит, но винаги свързани с един вътрешен център.
С размери 24 × 12 × 12 см творбата има компактно скулптурно присъствие и е създадена да бъде разглеждана от всички страни – включително отгоре.
„Пластика 14“ е творба за човека и неговите много лица – и за онзи център, към който всеки по свой начин се връща.
Защо да изберете тази творба
✓ Автор – Мартин Киров
✓ Оригинална авторска керамика
✓ Ръчна изработка
✓ Множество човешки профили
✓ Лицата са част от самия пластичен обем
✓ Богато разработена релефна повърхност
✓ Различен образ от всеки ракурс
✓ Земни тонове със зелени, сини и светли акценти
✓ Бяла спирала като характерен централен елемент
✓ Единствена авторска творба
Много лица. Един център.
Образите се сменят, срещат се и отново се разделят. А погледната отгоре, творбата разкрива спиралата, около която сякаш се завърта целият този човешки кръг. В „Пластика 14“ Мартин Киров оставя една красива мисъл – колкото и лица да носим, някъде дълбоко остава центърът, към който се връщаме.












